11 авг. 2017 г., 23:37

горчива истина

568 1 8

за капчица любов

по улиците като за

петачета се

оглеждаме

 

за изтъркана любов

продаваме се и под кръста.

съществото си обиждаме

 

за малко топлинка

човешка удобно се

нагъзваме.

 

нощем плачем

плюшени мечета

гушкаме...

 

денем слагаме грима

душевната... маската наложена

и отново крачим

осторожно.

 

казваме си със надежда...

нов ден... нов късмет...

 

а годининките

вървят си те

напред..!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • когато мъртвите
    тихо шумолят във гроба
    живите се забавляват!
    ...дори не ги и помнят..
    ..не смъртта ..
    а, забравата вечна е ужасна.. ..ТАКА ПИША .. АКО НЕ СЪМ ХАРЕСВАН .. НЕ МЕ ЧЕТЕТЕ.
  • Приела съм го и не съдя никого! 😉
  • Всичко е наред Ангелова.. просто приеми факта, че има и такива хора като мен .. Благодаря за вниманието
  • Хм. Не умея, не ми е в природата да „ се нагъзвам”' да „лижа” и тем подобни... Не обичам да си насилвам природата. Та, не си длъжен да ми вярвяш, но не мога като в стиха.
  • Въпрос на гледна точка е Анабел 7.. А защо трябва да се променям?.. затова, че знам и казвам истината? За това, че вадя мръсните ризи от прашното мазе на подсъзнанието? затова, че не живея в заблуда.. Знам .. не съм харесван . НО ПЪК ТОЧНО ЗАТОВА СЪМ ИСТИНСКИ.. а Вие можете ли така.. стиска ли ви??

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...