11.08.2017 г., 23:37

горчива истина

564 1 8

за капчица любов

по улиците като за

петачета се

оглеждаме

 

за изтъркана любов

продаваме се и под кръста.

съществото си обиждаме

 

за малко топлинка

човешка удобно се

нагъзваме.

 

нощем плачем

плюшени мечета

гушкаме...

 

денем слагаме грима

душевната... маската наложена

и отново крачим

осторожно.

 

казваме си със надежда...

нов ден... нов късмет...

 

а годининките

вървят си те

напред..!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • когато мъртвите
    тихо шумолят във гроба
    живите се забавляват!
    ...дори не ги и помнят..
    ..не смъртта ..
    а, забравата вечна е ужасна.. ..ТАКА ПИША .. АКО НЕ СЪМ ХАРЕСВАН .. НЕ МЕ ЧЕТЕТЕ.
  • Приела съм го и не съдя никого! 😉
  • Всичко е наред Ангелова.. просто приеми факта, че има и такива хора като мен .. Благодаря за вниманието
  • Хм. Не умея, не ми е в природата да „ се нагъзвам”' да „лижа” и тем подобни... Не обичам да си насилвам природата. Та, не си длъжен да ми вярвяш, но не мога като в стиха.
  • Въпрос на гледна точка е Анабел 7.. А защо трябва да се променям?.. затова, че знам и казвам истината? За това, че вадя мръсните ризи от прашното мазе на подсъзнанието? затова, че не живея в заблуда.. Знам .. не съм харесван . НО ПЪК ТОЧНО ЗАТОВА СЪМ ИСТИНСКИ.. а Вие можете ли така.. стиска ли ви??

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...