Горчива песен
роднина на нещастен ден...
Безроден сиромах захвърлен фас запали -
искрицата утеха във нощта...
Когато цъфнат кестени по пусти булеварди,
не се надявай да дочакаш старостта...
Горчива песен на погубената младост
кънти във овъглената душа...
Ти сън ли бе, живот омаен,
със своите безкористни блага?
Къде са днес онази тиха радост
и съзерцателният поглед към света?
Къде, къде, къде остана
младенческият полет над града?
Кога и как, защо изчезна
шумът на пролетни листа?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Евстатиев Все права защищены