1 мая 2007 г., 10:33

Горчива песен

Поэзия

780 0 4

Нещастна вечер тихо, морно гасне -
роднина на нещастен ден...
Безроден сиромах захвърлен фас запали -
искрицата утеха във нощта...

Когато цъфнат кестени по пусти булеварди,
не се надявай да дочакаш старостта...
Горчива песен на погубената младост
кънти във овъглената душа...

Ти сън ли бе, живот омаен,
със своите безкористни блага?
Къде са днес онази тиха радост
и съзерцателният поглед към света?

Къде, къде, къде остана
младенческият полет над града?
Кога и как, защо изчезна
шумът на пролетни листа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ксиана (Яница Ботева)

Стиховете,които пишем са огледало на душите ни.Твоята плаче.Накарай я да се усмихне.
"Нещастна вечер тихо,морно гасне"
събуждам се от слънчев лъч погален
и слушам шепота на вятъра захласнат
на дните тъжни писъкът прощален.

2007-05-14T00:07:25+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Ами този младенчески порив не трябва да ни напуска!
В различните възрасти различен, но трябва да го има.
Тежък стих си написал, Велин.
(дано да е плод на кратки настроения)

2007-05-09T22:01:56+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Къде изчезва наистина този порив?!
Тъжно е...
Дали е обратимо...

2007-05-09T21:53:01+03:00
laVerde (Мартина)

Много ми хареса този стих! Сърдечен поздрав!

2007-05-01T15:20:24+03:00