25 мар. 2009 г., 12:25

Горчивата чаша

1.1K 0 1

Последните надежди дойдоха вече,

опитват се да ме накарат да се замисля -

този път за другите, не за мен.

Почти нищо не остана в чашата.

Пълня я пак - рано е още да лягам,

не че ще мога да заспя без хапче...

На сутринта отново ще отварям

с болка очите си, подпухнали

от чакане и страх.

Защо плачеш сега, уморено дете,

от игри, от песни, от смях?

Не ти ли омръзна да се криеш

от съдбата и нощта?

Пред теб имаше толкова много пътища,

а ти избра възможно най-болезнения -

като Одисей да скиташ,

като Орфей да търсиш,

като Диоген да бродиш

"за капчица човечност".

Не се ли научи вече да не вярваш,

да не даваш, да не искаш...

Казваш "Край!" и мислиш,

че всичко е свършило.

Да, свършва чашата с горчилка,

свършват дните ти, пропити със сълзи,

свършва времето, от боговете прокълнато,

свършваш и ти, а животът...

той просто продължава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...