Къде изчезна от мен покоя,
измъчено тежко минаваха дни,
къде си сега, красавице моя,
къде ли са твоите прекрасни очи?
Без теб е някак си тежко и трудно,
вървя замислен в студената нощ,
стрелките на времето влачат се мудно
и облива лицето ми ситния дъжд.
В града милионен сякаш съм сам,
трамвайно ехо, улици мокри...
Леко пристъпвам, макар че не знам
къде да отида, при кой да се стопля. ...