Къде изчезна от мен покоя,
измъчено тежко минаваха дни,
къде си сега, красавице моя,
къде ли са твоите прекрасни очи?
Без теб е някак си тежко и трудно,
вървя замислен в студената нощ,
стрелките на времето влачат се мудно
и облива лицето ми ситния дъжд.
В града милионен сякаш съм сам,
трамвайно ехо, улици мокри...
Леко пристъпвам, макар че не знам
къде да отида, при кой да се стопля. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up