27 мая 2024 г., 18:56

Горд крадец

785 1 0

Едно детенце днес ме пита

Дали някога съм крал, 

А аз стискам монета златна във дланта си свита

И си мисля 'Че аз от кражби съм живял!' 

 

И таз монета ще заложа, 

А съвестта крещи 'Дали срама ще понесеш?' 

Че от твоя храм я гепих, Боже, 

Знам, душата ми е леш. 

 

Но да съм примерен човек не ми отива, 

И егото ми здраво е като гранит. 

Който иска да ме гледа криво, 

В крайна сметка всеки да си гледа своя бит! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луна Скай Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

47 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...