27 мая 2024 г., 18:56

Горд крадец

794 1 0

Едно детенце днес ме пита

Дали някога съм крал, 

А аз стискам монета златна във дланта си свита

И си мисля 'Че аз от кражби съм живял!' 

 

И таз монета ще заложа, 

А съвестта крещи 'Дали срама ще понесеш?' 

Че от твоя храм я гепих, Боже, 

Знам, душата ми е леш. 

 

Но да съм примерен човек не ми отива, 

И егото ми здраво е като гранит. 

Който иска да ме гледа криво, 

В крайна сметка всеки да си гледа своя бит! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луна Скай Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

47 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....