27 мая 2024 г., 18:56

Горд крадец

790 1 0

Едно детенце днес ме пита

Дали някога съм крал, 

А аз стискам монета златна във дланта си свита

И си мисля 'Че аз от кражби съм живял!' 

 

И таз монета ще заложа, 

А съвестта крещи 'Дали срама ще понесеш?' 

Че от твоя храм я гепих, Боже, 

Знам, душата ми е леш. 

 

Но да съм примерен човек не ми отива, 

И егото ми здраво е като гранит. 

Който иска да ме гледа криво, 

В крайна сметка всеки да си гледа своя бит! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луна Скай Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

47 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...