27.05.2024 г., 18:56

Горд крадец

780 1 0

Едно детенце днес ме пита

Дали някога съм крал, 

А аз стискам монета златна във дланта си свита

И си мисля 'Че аз от кражби съм живял!' 

 

И таз монета ще заложа, 

А съвестта крещи 'Дали срама ще понесеш?' 

Че от твоя храм я гепих, Боже, 

Знам, душата ми е леш. 

 

Но да съм примерен човек не ми отива, 

И егото ми здраво е като гранит. 

Който иска да ме гледа криво, 

В крайна сметка всеки да си гледа своя бит! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Луна Скай Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

47 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...