Не ща да спирам ветрове
и с хали няма да се боря,
ако сърцето ти не мен зове,
аз няма повече какво да сторя.
Любов от никого не прося
и за прегръдка няма да умра.
Ще скитам по земята гола, боса,
но на себе си не ще изневеря.
Във чуждите легла не спах,
не се научих да печеля лесно.
Спомените във кутийка от бижутата си сбрах
и те ме топлеха в студа най-често.
Падах, ставах, понадрах се,
коленете загрубяха за жена.
Накрая и над себе си надсмях се:
„Цял живот ли мислиш да я караш все така?”
Ако ме искаш, все пак, твоя –
ей ме нà, всичко мое ще ти дам,
но ще бъда горда, силна, ”нова”,
защото и без тебе да живея вече знам!
© Веселка Все права защищены