16 дек. 2020 г., 19:57

Гордея се

1.2K 2 1

 

Българийо, гордея се със тебе
и с името, през вековете несменено,
с войската ни, със славните победи,
със знамето ни бойно, непленено.

 

Гордея се и с азбуката родна,
на нашите писатели с творбите,
с морето и земята плодородна
и с планините сини и реките.

 

Гордея се с най-древното ни злато,
с тракийските могили в долината,
с народното ни творчество богато,
с културното наследство из страната.

 

Гордея се с предците ни достойни,
историята славна сътворили,
владетели, будители и воини,
за бъдещето тебе съхранили.

 

Гордея се и с хората, които
в науката и спорта те прославят,
че племето ни, знам, е даровито
и всички със таланта си се славят.

 

Гордея се! Гордейте се и вие!
И нека гордостта любов да бъде!
Родината обичаме ли ние,
България ще бъде и пребъде!

 

Николай Димов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква прекрасна творба! Още повече засилва любовта към нашата родина и ни прави горди с това, което сме постигнали през всички тези векове. В думите Ви има изключително много мисъл. Продължавайте в същия дух, защото с хора като Вас "България ще бъде и пребъде"!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...