20 дек. 2007 г., 22:48

Горещ спомен

1.2K 0 11
Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни,
първия допир със студения пясък по залез?
И горещи вълни как обливат краката ни?
Нашите дълги разходки...
Ти помниш ли слънцето, догоряло в взаимност?
А изгревите посрещнати със прегръдки?
Аз помня топлината в очите ти
и аромата на кафето от обич.
Как първата глътка отпивах...
И как подслаждах го с твоите устни.
Аз помня, помня...
Ще помня най-цветното лято завинаги!
През нощта го сънувам
и се топля със него през зимата.
Ами ти?
Дървета ли слагаш в камината?
Или нещо гори във гърдите ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...