Горещ спомен
Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни,
първия допир със студения пясък по залез?
И горещи вълни как обливат краката ни?
Нашите дълги разходки...
Ти помниш ли слънцето, догоряло в взаимност?
А изгревите посрещнати със прегръдки?
Аз помня топлината в очите ти
и аромата на кафето от обич.
Как първата глътка отпивах...
И как подслаждах го с твоите устни.
Аз помня, помня...
Ще помня най-цветното лято завинаги!
През нощта го сънувам
и се топля със него през зимата.
Ами ти?
Дървета ли слагаш в камината?
Или нещо гори във гърдите ти?
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни,
първия допир със студения пясък по залез?
И горещи вълни как обливат краката ни?
Нашите дълги разходки...
Ти помниш ли слънцето, догоряло в взаимност?
А изгревите посрещнати със прегръдки?
Аз помня топлината в очите ти
и аромата на кафето от обич.
Как първата глътка отпивах...
И как подслаждах го с твоите устни.
Аз помня, помня...
Ще помня най-цветното лято завинаги!
През нощта го сънувам
и се топля със него през зимата.
Ами ти?
Дървета ли слагаш в камината?
Или нещо гори във гърдите ти?
© Александра Михалева All rights reserved.
