20 dic 2007, 22:48

Горещ спомен

  Poesía
1.2K 0 11
Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни,
първия допир със студения пясък по залез?
И горещи вълни как обливат краката ни?
Нашите дълги разходки...
Ти помниш ли слънцето, догоряло в взаимност?
А изгревите посрещнати със прегръдки?
Аз помня топлината в очите ти
и аромата на кафето от обич.
Как първата глътка отпивах...
И как подслаждах го с твоите устни.
Аз помня, помня...
Ще помня най-цветното лято завинаги!
През нощта го сънувам
и се топля със него през зимата.
Ами ти?
Дървета ли слагаш в камината?
Или нещо гори във гърдите ти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...