22 авг. 2010 г., 19:46

Гори, изгаря, в пепел се превръща

714 0 2

Всичко гори, изгаря, остава само пепелта.

Всичко върви, минава, остава само споменът.

Днес си тук, утре може да те няма,

но оставяш своите следи.

Като мисъл всичко си отива,

бледнее като малка капка сред океана вечността.



Щом началото го има, трябва и да дойде краят,

щом целта е там, в безкрая, трябва да го има тоя,

който ще забрави колко паднали са в боя

и без страх и милост да извика:

"Мъкaтa си тръгна, щастието пристига!"



Войниците са много, храбреците - малко,

паднали в сражението - милиони,

истинските войни на пръсти се броят.

Достойнството не се заражда в тялото израсло,

то се пие още със кърмата.

Да спечелиш не е важно, ако веднъж  на дявола паднал си в краката!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нечуплива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Засягаш дълбоки теми и символи, доста от тях са ми любими: огъня и пепелта, капката, сражението...
    Хубаво пишеш!
  • Мъдро

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...