Всичко гори, изгаря, остава само пепелта.
Всичко върви, минава, остава само споменът.
Днес си тук, утре може да те няма,
но оставяш своите следи.
Като мисъл всичко си отива,
бледнее като малка капка сред океана вечността.
Щом началото го има, трябва и да дойде краят,
щом целта е там, в безкрая, трябва да го има тоя,
който ще забрави колко паднали са в боя
и без страх и милост да извика:
"Мъкaтa си тръгна, щастието пристига!"
Войниците са много, храбреците - малко,
паднали в сражението - милиони,
истинските войни на пръсти се броят.
Достойнството не се заражда в тялото израсло,
то се пие още със кърмата.
Да спечелиш не е важно, ако веднъж на дявола паднал си в краката!
© Нечуплива All rights reserved.
Хубаво пишеш!