Aug 22, 2010, 7:46 PM

Гори, изгаря, в пепел се превръща

  Poetry » Other
711 0 2

Всичко гори, изгаря, остава само пепелта.

Всичко върви, минава, остава само споменът.

Днес си тук, утре може да те няма,

но оставяш своите следи.

Като мисъл всичко си отива,

бледнее като малка капка сред океана вечността.



Щом началото го има, трябва и да дойде краят,

щом целта е там, в безкрая, трябва да го има тоя,

който ще забрави колко паднали са в боя

и без страх и милост да извика:

"Мъкaтa си тръгна, щастието пристига!"



Войниците са много, храбреците - малко,

паднали в сражението - милиони,

истинските войни на пръсти се броят.

Достойнството не се заражда в тялото израсло,

то се пие още със кърмата.

Да спечелиш не е важно, ако веднъж  на дявола паднал си в краката!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нечуплива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Засягаш дълбоки теми и символи, доста от тях са ми любими: огъня и пепелта, капката, сражението...
    Хубаво пишеш!
  • Мъдро

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...