22.08.2010 г., 19:46

Гори, изгаря, в пепел се превръща

712 0 2

Всичко гори, изгаря, остава само пепелта.

Всичко върви, минава, остава само споменът.

Днес си тук, утре може да те няма,

но оставяш своите следи.

Като мисъл всичко си отива,

бледнее като малка капка сред океана вечността.



Щом началото го има, трябва и да дойде краят,

щом целта е там, в безкрая, трябва да го има тоя,

който ще забрави колко паднали са в боя

и без страх и милост да извика:

"Мъкaтa си тръгна, щастието пристига!"



Войниците са много, храбреците - малко,

паднали в сражението - милиони,

истинските войни на пръсти се броят.

Достойнството не се заражда в тялото израсло,

то се пие още със кърмата.

Да спечелиш не е важно, ако веднъж  на дявола паднал си в краката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нечуплива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Засягаш дълбоки теми и символи, доста от тях са ми любими: огъня и пепелта, капката, сражението...
    Хубаво пишеш!
  • Мъдро

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...