13 июл. 2014 г., 13:22

Горко ни

522 1 3

Това е България. Всички я знаем.

С красиви реки, езера, планини.

Политици- катили. И всички си траем.

А всички крещим, че от това ни боли.

 

Аз знам, че велик е народът ни.

За победи велики също съм чел.

Гордеем се с минало. Жалко е, бога ми!

Щом политикът вече всичко е взел.

 

Гласувай, ни казват. И ние гласуваме.

В момента сме в преход. Трябва разбиране.

И гръмогласно в кръчмите псуваме.

Понякога и по площади дори се събираме.

 

Крещим. Не Ви искаме вече!

Стига толкова! Бяхте до тук!

Гледат ни те отвисоко и някак далече...

Гледат ни, както се гледа боклук.

 

Това е България. Всички я знаем.

На Аспарух, на Асен, на Ботев и Левски.

Народ ли сме? Колко можем да траем?

Покорни сме ние. Страхливи и лесни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....