Горска суета
827
0
0
Веднъж попаднало в гората,
незнайно как и откъде,
над жабешката къща до реката
модно и лъскаво списание.
Веднага като го видяла
Жабката започнала да го чете,
тя разглеждала го с наслада -
модата започнало да я влече.
И след като добре премислила,
модерна решила, че ще става.
И веднага се замислила:
"Ще трябва да отида до града тогава."
И тръгнала речната Жабка
да си търси модерна шапка.
Не щеш ли, срещнала я Кума Лиса
и побързала да я попита:
- Хей, Жабке, къде така?
- Бързам, Лисо, за града.
Ще си търся шапка да се пременя.
- Хм, че в гората няма ли листа?
- Има, но не искам аз листо,
а модерна шапка с перо.
И така, Жабката си продължила пътя.
А Кума Лиса се замисли:
"Жаба крастава и кривокрака,
която само кряка
по-модерна ли от мен ще става?
Я да отивам бързо в града
да си купя шапка и шалче за врата.
Така по-модерна ще бъда аз от нея,
че и всички в къщи с мен ще се гордеят."
Но след втора-трета пряка
срещнала я Меца сред шубрака
и попитала Лисана:
- За къде бързаш още от зарана?
- Отивам, Мецанке, в града
да си купя аз премяна,
че краставата Жаба
модерна искала да става.
Бързам, че да мога да я изпреваря.
- На добър път тогава!
- Няма ли да дойдеш с мен?
- Не мога.
Трябва да събирам мед.
Кума Лиса по пътя продължила
а Баба Меца на бързо план скроила:
"По пряката пътека аз ще мина
и Жабка и Лисана ще задмина,
първа ще се върна със премяна
и най-модерна ще съм аз тогава."
И бързали тези три кокетки,
запленени от модата и суетата.
Правили си свои сметки,
че ще са най-красиви сред гората.
Но коя от тях да предположи,
че за смях ще станат
сред другите животни.
Ето ги Жабка, Лиса и Мецана.
Прибират се нагиздени и пременени.
със стъпка важна влизат в гората,
очаквайки, че всички ще са изумени.
И още отдалеко
по горската пътека
засякъл ги е Ежко Бежко.
Е, той нали си е умник,
побързал да се пошегува
на смешния им вид.
Той на всекиго разказвал,
че се връщат от карнавала.
Там шутове и клоуни са били
и сцени са играли до зори.
Всички им се чудеха,
всички им се смееха,
чак от очите им
сълзи се лееха.
незнайно как и откъде,
над жабешката къща до реката
модно и лъскаво списание.
Веднага като го видяла
Жабката започнала да го чете,
тя разглеждала го с наслада -
модата започнало да я влече.
И след като добре премислила,
модерна решила, че ще става.
И веднага се замислила:
"Ще трябва да отида до града тогава."
И тръгнала речната Жабка
да си търси модерна шапка.
Не щеш ли, срещнала я Кума Лиса
и побързала да я попита:
- Хей, Жабке, къде така?
- Бързам, Лисо, за града.
Ще си търся шапка да се пременя.
- Хм, че в гората няма ли листа?
- Има, но не искам аз листо,
а модерна шапка с перо.
И така, Жабката си продължила пътя.
А Кума Лиса се замисли:
"Жаба крастава и кривокрака,
която само кряка
по-модерна ли от мен ще става?
Я да отивам бързо в града
да си купя шапка и шалче за врата.
Така по-модерна ще бъда аз от нея,
че и всички в къщи с мен ще се гордеят."
Но след втора-трета пряка
срещнала я Меца сред шубрака
и попитала Лисана:
- За къде бързаш още от зарана?
- Отивам, Мецанке, в града
да си купя аз премяна,
че краставата Жаба
модерна искала да става.
Бързам, че да мога да я изпреваря.
- На добър път тогава!
- Няма ли да дойдеш с мен?
- Не мога.
Трябва да събирам мед.
Кума Лиса по пътя продължила
а Баба Меца на бързо план скроила:
"По пряката пътека аз ще мина
и Жабка и Лисана ще задмина,
първа ще се върна със премяна
и най-модерна ще съм аз тогава."
И бързали тези три кокетки,
запленени от модата и суетата.
Правили си свои сметки,
че ще са най-красиви сред гората.
Но коя от тях да предположи,
че за смях ще станат
сред другите животни.
Ето ги Жабка, Лиса и Мецана.
Прибират се нагиздени и пременени.
със стъпка важна влизат в гората,
очаквайки, че всички ще са изумени.
И още отдалеко
по горската пътека
засякъл ги е Ежко Бежко.
Е, той нали си е умник,
побързал да се пошегува
на смешния им вид.
Той на всекиго разказвал,
че се връщат от карнавала.
Там шутове и клоуни са били
и сцени са играли до зори.
Всички им се чудеха,
всички им се смееха,
чак от очите им
сълзи се лееха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Точева Все права защищены
