Горска суета
834
0
0
Веднъж попаднало в гората,
незнайно как и откъде,
над жабешката къща до реката
модно и лъскаво списание.
Веднага като го видяла
Жабката започнала да го чете,
тя разглеждала го с наслада -
модата започнало да я влече.
И след като добре премислила,
модерна решила, че ще става.
И веднага се замислила:
"Ще трябва да отида до града тогава."
И тръгнала речната Жабка
да си търси модерна шапка.
Не щеш ли, срещнала я Кума Лиса
и побързала да я попита:
- Хей, Жабке, къде така?
- Бързам, Лисо, за града.
Ще си търся шапка да се пременя.
- Хм, че в гората няма ли листа?
- Има, но не искам аз листо,
а модерна шапка с перо.
И така, Жабката си продължила пътя.
А Кума Лиса се замисли:
"Жаба крастава и кривокрака,
която само кряка
по-модерна ли от мен ще става?
Я да отивам бързо в града
да си купя шапка и шалче за врата.
Така по-модерна ще бъда аз от нея,
че и всички в къщи с мен ще се гордеят."
Но след втора-трета пряка
срещнала я Меца сред шубрака
и попитала Лисана:
- За къде бързаш още от зарана?
- Отивам, Мецанке, в града
да си купя аз премяна,
че краставата Жаба
модерна искала да става.
Бързам, че да мога да я изпреваря.
- На добър път тогава!
- Няма ли да дойдеш с мен?
- Не мога.
Трябва да събирам мед.
Кума Лиса по пътя продължила
а Баба Меца на бързо план скроила:
"По пряката пътека аз ще мина
и Жабка и Лисана ще задмина,
първа ще се върна със премяна
и най-модерна ще съм аз тогава."
И бързали тези три кокетки,
запленени от модата и суетата.
Правили си свои сметки,
че ще са най-красиви сред гората.
Но коя от тях да предположи,
че за смях ще станат
сред другите животни.
Ето ги Жабка, Лиса и Мецана.
Прибират се нагиздени и пременени.
със стъпка важна влизат в гората,
очаквайки, че всички ще са изумени.
И още отдалеко
по горската пътека
засякъл ги е Ежко Бежко.
Е, той нали си е умник,
побързал да се пошегува
на смешния им вид.
Той на всекиго разказвал,
че се връщат от карнавала.
Там шутове и клоуни са били
и сцени са играли до зори.
Всички им се чудеха,
всички им се смееха,
чак от очите им
сълзи се лееха.
незнайно как и откъде,
над жабешката къща до реката
модно и лъскаво списание.
Веднага като го видяла
Жабката започнала да го чете,
тя разглеждала го с наслада -
модата започнало да я влече.
И след като добре премислила,
модерна решила, че ще става.
И веднага се замислила:
"Ще трябва да отида до града тогава."
И тръгнала речната Жабка
да си търси модерна шапка.
Не щеш ли, срещнала я Кума Лиса
и побързала да я попита:
- Хей, Жабке, къде така?
- Бързам, Лисо, за града.
Ще си търся шапка да се пременя.
- Хм, че в гората няма ли листа?
- Има, но не искам аз листо,
а модерна шапка с перо.
И така, Жабката си продължила пътя.
А Кума Лиса се замисли:
"Жаба крастава и кривокрака,
която само кряка
по-модерна ли от мен ще става?
Я да отивам бързо в града
да си купя шапка и шалче за врата.
Така по-модерна ще бъда аз от нея,
че и всички в къщи с мен ще се гордеят."
Но след втора-трета пряка
срещнала я Меца сред шубрака
и попитала Лисана:
- За къде бързаш още от зарана?
- Отивам, Мецанке, в града
да си купя аз премяна,
че краставата Жаба
модерна искала да става.
Бързам, че да мога да я изпреваря.
- На добър път тогава!
- Няма ли да дойдеш с мен?
- Не мога.
Трябва да събирам мед.
Кума Лиса по пътя продължила
а Баба Меца на бързо план скроила:
"По пряката пътека аз ще мина
и Жабка и Лисана ще задмина,
първа ще се върна със премяна
и най-модерна ще съм аз тогава."
И бързали тези три кокетки,
запленени от модата и суетата.
Правили си свои сметки,
че ще са най-красиви сред гората.
Но коя от тях да предположи,
че за смях ще станат
сред другите животни.
Ето ги Жабка, Лиса и Мецана.
Прибират се нагиздени и пременени.
със стъпка важна влизат в гората,
очаквайки, че всички ще са изумени.
И още отдалеко
по горската пътека
засякъл ги е Ежко Бежко.
Е, той нали си е умник,
побързал да се пошегува
на смешния им вид.
Той на всекиго разказвал,
че се връщат от карнавала.
Там шутове и клоуни са били
и сцени са играли до зори.
Всички им се чудеха,
всички им се смееха,
чак от очите им
сълзи се лееха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Точева Всички права запазени
