Горски цар
Дива и промéнлива душа си!
В миг си горски пролетен пожар.
В другия си кладенец опасен.
Лятно зрънце в есенен янтар.
Как ли ме намери – горско духче?
Как пожара с песен укротих?
Някога от някого дочух, че
обич се отглеждала със стих.
Горски царю, мой любими сетен,
в синьо греят твоите очи.
А животът – тих и неусетен,
с майчина усмивка ни гълчи:
"Приказката ваша пренаписах,
изворът любовен няма край!
Клонът с ябълки е ашладисан,
в топлия ви, незаконен рай!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
