Eleya (Елия)
206 431
24.09.2017 г., 20:45 ч.

Горски цар 

  Поезия » Любовна
1737 7 14

Дива и промéнлива душа си!

В миг си горски пролетен пожар.

В другия си кладенец опасен.

Лятно зрънце в есенен янтар.

 

Как ли ме намери – горско духче?

Как пожара с песен укротих?

Някога от някого дочух, че

обич се отглеждала със стих.

 

Горски царю, мой любими сетен,

в синьо греят твоите очи.

А животът – тих и неусетен,

с майчина усмивка ни гълчи:

 

"Приказката ваша пренаписах,

изворът любовен няма край!

Клонът с ябълки е ашладисан,

в топлия ви, незаконен рай!"

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??