30 янв. 2023 г., 11:21

Господи, пратѝ ми пролет!

533 1 1

ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ ПРОЛЕТ!

 

Варна. Кучи студ. Неони.

Булевард с един бакшиш.

Псето кучката подгони,

но едва ли към Париж.

Край казаните с боклука

спря се гладният клошар.

Камък и дърво се пукат.

Тъй ще бъде чак до март.

Три патрулки опищяха

вкочанения квартал.

Под Иисуса и Аллаха

педя сняг се трупа бял.

Пейката ми се нацепи

изпод мен на сто трески.

Топля бирата си в шепи –

туй ми иде отръки.

Зъзна в сетните си рими.

И ги пиша с благ молив.

 

Пролет, Господи, пратѝ ми?

Да повярвам, че съм жив.

 

23 януарий 2023 г.

гр. Варна, 17, 20 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...