Господин L. и Пийт
Господин L. се наслаждава на своето мъдро око,
а Пийт – на младото си лице,
Господин L. чете класическа литература в малките
часове на нощта, точно преди да се родят големите,
Пийт се затруднява да чете по-рано
от ХХ-ти век,
Господин L. понякога е по-голямо дете от Пийт,
тогава Пийт се чувства длъжен да бъде баща
(а така е трудно с бащите),
Господин L. пише винаги и когато,
Пийт често забравя къде точно се намира средното
равнище на дъждовете, ето защо
Господин L. понякога се страхува
от Пийт и му казва, само не
се влюбвай в мен, моля те, Пийт,
няма, обещавам, казва му Пийт
и отива да пие горчивото
при
шараните,
тогава…
тогава Пийт
мъничко
се ядосва
на Господин L.,
но само (за) мъничко,
само (за) мъничко,
пък и в крайна сметка Господин L. обича само канела,
а на Пийт, на Пийт никога не му е достатъчно…
…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Питър Хайнрих Все права защищены
