Гостоприемници
Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне,
че не съм като другите – грешка в пола.
И с прегръдка, по-здрава от тръни на репей,
ме оплита, та уж да не бъда сама.
Тя е в мен, с верността на напъждано куче,
и обича ме ( може би, просто на вкус ).
Тази моя константна тъга ме научи,
че съм минус, дори и когато съм плюс.
Не можах досега да й стана убиец.
Ако нея я няма, къде да се свра?
Утешава ме кротка, щом от болка завия
и разпуска по мен примирена коса.
Тя е моят единствен и верен приятел -
този малък бездомник, с голям апетит.
Да се храни! Не мога да бъда предател,
и поне – нека някой от нас да е сит.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви за коментарите!
-
Присъединявам се към почитателите на този ти стих. Поздравявам те, Радост.
-
Убийствен стих, наистина! Браво!
-
нека някой от нас да е сит...
Нали?!
Поздравления, убийствен стих! -
Как да те коментирам, ти си явление...
!!! - разчитай, не мога...
-
Тъгата е навсякъде където
протяга някой дланите към нея.
Подобно сянка плътно прилепена
обсебва всички мисли и идеи.
Но ако гръб обърнеш и залостиш
с усмивка към мечтите си вратата,
тя ще отмине тихо като просяк
да търси някой друг и друга чаша..
-
Оригинално и точно и като заглавие, и като цялостна идея, и като поетична реализация стихотворение. За мен бе голяма радост да прочета толкова стойностна творба. С тъгата сме като сиамски близнаци. Наистина си права, Радост. Но е нужна и много висока техника, за да бъде изваяно всичко това по каноните на словото. Финалът също е невероятна твоя находка.
Приеми моето най-искрено поздравление!: Мисана -
Поздрави за мъдростта!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
