Гостоприемници
Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне,
че не съм като другите – грешка в пола.
И с прегръдка, по-здрава от тръни на репей,
ме оплита, та уж да не бъда сама.
Тя е в мен, с верността на напъждано куче,
и обича ме ( може би, просто на вкус ).
Тази моя константна тъга ме научи,
че съм минус, дори и когато съм плюс.
Не можах досега да й стана убиец.
Ако нея я няма, къде да се свра?
Утешава ме кротка, щом от болка завия
и разпуска по мен примирена коса.
Тя е моят единствен и верен приятел -
този малък бездомник, с голям апетит.
Да се храни! Не мога да бъда предател,
и поне – нека някой от нас да е сит.
Радост Даскалова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
