Потръпва луната-покварена и обладана
в безсрамния порой на свойта голота
и сянката и - безпощадно изподрана
се впива призрачно в студената земя.
Свирепи ветрове, безжалостно нехайни
разкъсват мрежи от нетленни небеса,
крилете им - загадъчно нетрайни
проправят тайнствен път към вечността...
© Maria Simeonova Все права защищены