20.03.2016 г., 20:11 ч.  

Готика 

  Поезия » Друга
656 0 0

Потръпва луната-покварена и обладана

в безсрамния порой на свойта голота

и сянката и - безпощадно изподрана

се впива призрачно в студената земя.

 

Свирепи ветрове, безжалостно нехайни

разкъсват мрежи от нетленни небеса,

крилете им - загадъчно нетрайни

проправят тайнствен път към вечността...

 

© Maria Simeonova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??