Говорете си

Семейство „Просто добри познати“?
Къде ще го поберем на вратата ни?!
Вързани сме от съдбата!
Всичко друго помежду ни е театър.
Смешно е да си помислим
какво ще си помислят хората –
до ужас най-любимото им…
все да ни разделят, Господи!
Като чисти егоисти
всеки от нас дърпал към себе си,
не сме били премерили риска,
че сме несъвместими в гените си.
Отчуждени истински
в близост от светлинни години
и сме зазидали изхода
на светлото си минало.
Говорете си. Но утре пак ще я искам.
Тя ще ме обича по навик, изпитано.
Аз ще ѝ запълвам всичките липси.
С моя лош характер и кофти ритъм.
Утре пак ще сме в ъгъла.
После – хепи. Постоянно неперфектни.
Но ако ми позволите да допълня…
такива като нас… сте десетки.
Така че, мили ми недраги клюкари,
стига слухтяхте към антрето ни...
Не за друго – ами да не ви се стовари
любовта ни – паднала от небето!

Йордан Гергов