21 апр. 2006 г., 20:36

Говори ми

946 1 3

Говори ми,аз те слушам,
облегната на теб,
с притворени очи.

Пренасям се далеч по суша,
минавайки дори реки и планини.

Говори ми,още чувам,
усещам ритъма на твоето сърце.

Пулсира лудо всичко в мене,
а сърцето иска с твоито да живей.

Говори ми и не спирай!
Всеки нежен,звук новороден,
погалва моита финна струна,
изплита тон-напълно съвършен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани,какво да направиш, ако преди теб някой е казал същото със същите думи? Продължавай да пишеш и това е!И на мен ми се случвало някой да ми каже за сходство с поети които не съм чела и които не познавам, защото думите и чувствата понякога се приплитат в поезията.Но ние трябва да избягваме това и да изрязяваме себе чрез нашият собствен мироглед.
    Поздрав за стиха,хубав е!
  • Багряна не ми е любимка и не я чета много,но ще погледна какво си имала в предвид...това са силни думи и долавям обвинение но няма нищо!Мерси
  • И тук аплодисменти!Ето как видях последните редове-
    "Всеки нежен звук,новороден
    погалва финната ми струна...
    Изплита тон-напълно съвършен"
    Още веднъж -поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...