Говори ми,аз те слушам,
облегната на теб,
с притворени очи.
Пренасям се далеч по суша,
минавайки дори реки и планини.
Говори ми,още чувам,
усещам ритъма на твоето сърце.
Пулсира лудо всичко в мене,
а сърцето иска с твоито да живей.
Говори ми и не спирай!
Всеки нежен,звук новороден,
погалва моита финна струна,
изплита тон-напълно съвършен.
© Ангелина Петкова Все права защищены
Поздрав за стиха,хубав е!