11 янв. 2008 г., 09:28

Говори скитникът печален

723 0 12

Говори скитникът печален,

слова с Венера разменил,

къде прегръдки уникални

продават в тоз живот унил,

защото искам да усетя

парливата и стряскаща любов,

не мога да разчитам на късмета,

все още рано ми е за покров,

кажете ми или ще ви принудя

инстанция последна да реши,

съдбата често ме изнудва:

"не може, казва, да грешиш",

защото грешките се плащат

след тоз живот отвъд,

камбани смъртно се поклащат,

решава казуси съдът

и знам, че много ще съм мъртъв,

а много малко ще съм жив,

затова мангизи къртя,

в живота малко съм си див,

но много моля ви, кажете

продават ли парливата любов,

търсач съм, искам да усетя,

преди да ме завият със покров?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • АПЛОДИСМЕНТИ, МИТКО!!! ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДА Я СРЕЩНЕШ!!!
  • Не,не при мен това е съзнателно търсен ефект.Просто съм вкарал нарочно някои изрази от уличния език.В поезията го има и това.Спомняте ли си призива на Гео Милев за "оварваряването" на поетическия език?
  • Много ми хареса и идеята, и изпълнението.Колкото до коментара на Валентино - съгласна съм и имам предложение "...и знам,че дълго ще съм мъртъв,/а твърде кратко ще съм жив..."
    П.П. За "малко бременна" нямам идея какво може да се направи
  • не умирай Димитър!живей сега и бъди!
    аз също мога да бъда малко мъртва,когато всичко в мен е "кухо".
    поздрав за стиха!
  • Търсач си...ще намериш!!!
    Великолепен стих.
    с обич, Димитър.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...