11.01.2008 г., 9:28

Говори скитникът печален

722 0 12

Говори скитникът печален,

слова с Венера разменил,

къде прегръдки уникални

продават в тоз живот унил,

защото искам да усетя

парливата и стряскаща любов,

не мога да разчитам на късмета,

все още рано ми е за покров,

кажете ми или ще ви принудя

инстанция последна да реши,

съдбата често ме изнудва:

"не може, казва, да грешиш",

защото грешките се плащат

след тоз живот отвъд,

камбани смъртно се поклащат,

решава казуси съдът

и знам, че много ще съм мъртъв,

а много малко ще съм жив,

затова мангизи къртя,

в живота малко съм си див,

но много моля ви, кажете

продават ли парливата любов,

търсач съм, искам да усетя,

преди да ме завият със покров?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • АПЛОДИСМЕНТИ, МИТКО!!! ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДА Я СРЕЩНЕШ!!!
  • Не,не при мен това е съзнателно търсен ефект.Просто съм вкарал нарочно някои изрази от уличния език.В поезията го има и това.Спомняте ли си призива на Гео Милев за "оварваряването" на поетическия език?
  • Много ми хареса и идеята, и изпълнението.Колкото до коментара на Валентино - съгласна съм и имам предложение "...и знам,че дълго ще съм мъртъв,/а твърде кратко ще съм жив..."
    П.П. За "малко бременна" нямам идея какво може да се направи
  • не умирай Димитър!живей сега и бъди!
    аз също мога да бъда малко мъртва,когато всичко в мен е "кухо".
    поздрав за стиха!
  • Търсач си...ще намериш!!!
    Великолепен стих.
    с обич, Димитър.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...