Град на любовта
О, мой вечен град на любовта,
хем си близо, а си тъй далече,
с теб, знай, по-различен е света,
зеницата ми те поглъща всяка вечер.
Твоите вълшебни светлини
се отразяват в мънички светулки,
водещи ме към ядрото ти свято,
изпъстрено с безбройни влюбени сърца.
Виж ме сега, идвам към теб,
следвам инстинкта за свобода,
по пътя хладен капят момини сълзи,
а дивата роза в съня си цъфти.
Усещам близо чакащи ме устни
и слушам нотите на жадна душа,
тези мигове са видимо късни,
но все пак ме теглиш под венчилото
на нощта.
Неуспешно се пробвах да бъда сама -
в чужди ръце и в дъжд от сълзи,
но ти все ме чакаш някъде там,
а аз вярвам в теб, мой вечен
град на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Все права защищены
