Град на любовта

hagi (Боряна)
29 365

5 июл. 2011 г., 19:54

Поэзия » Любовная

631 0 3

О, мой вечен град на любовта,

хем си близо, а си тъй далече,

с теб, знай, по-различен е света,

зеницата ми те поглъща всяка вечер.

Твоите вълшебни светлини

се отразяват в мънички светулки,

водещи ме към ядрото ти свято,

изпъстрено с безбройни влюбени сърца.

Виж ме сега, идвам към теб,

следвам инстинкта за свобода,

по пътя хладен капят момини сълзи,

а дивата роза в съня си цъфти.

Усещам близо чакащи ме устни

и слушам нотите на жадна душа,

тези мигове са видимо късни,

но все пак ме теглиш под венчилото

на нощта.

Неуспешно се пробвах да бъда сама -

в чужди ръце и в дъжд от сълзи,

но ти все ме чакаш някъде там,

а аз вярвам в теб, мой вечен

град на любовта.