23 мая 2010 г., 23:46

Град на надежди

938 0 0

Отново вечер буди стъпки, погледи, копнежи,

умората всевластна стила се над сгради и строежи.

И тук тупти едно сърце със вяра,

преминава влак експрес покрай живота-гара.

 

Градове-гиганти свързва бързо влака,

прорязва самолет наметалото на мрака.

Срещаме се онлайн, виртуално, в симулация,

"може би евентуално"е наша дестинация.

 

Има ли някъде покой,

който да не е равен на застой,

а да е пристан за минута и заслон,

за кратък пред природата поклон?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...