23.05.2010 г., 23:46

Град на надежди

931 0 0

Отново вечер буди стъпки, погледи, копнежи,

умората всевластна стила се над сгради и строежи.

И тук тупти едно сърце със вяра,

преминава влак експрес покрай живота-гара.

 

Градове-гиганти свързва бързо влака,

прорязва самолет наметалото на мрака.

Срещаме се онлайн, виртуално, в симулация,

"може би евентуално"е наша дестинация.

 

Има ли някъде покой,

който да не е равен на застой,

а да е пристан за минута и заслон,

за кратък пред природата поклон?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...