23.05.2010 г., 23:46

Град на надежди

936 0 0

Отново вечер буди стъпки, погледи, копнежи,

умората всевластна стила се над сгради и строежи.

И тук тупти едно сърце със вяра,

преминава влак експрес покрай живота-гара.

 

Градове-гиганти свързва бързо влака,

прорязва самолет наметалото на мрака.

Срещаме се онлайн, виртуално, в симулация,

"може би евентуално"е наша дестинация.

 

Има ли някъде покой,

който да не е равен на застой,

а да е пристан за минута и заслон,

за кратък пред природата поклон?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...