BeH (Венцислав Крумов)
22 36
9 нояб. 2006 г., 10:40

Градина от камъни 

  Поэзия
1036 0 3

Сутрин...хладина
безбрежна тишина...
студената мъгла полепва по душата ми...


Прекрачвам спомени безброй,
лица на сенки избледняват
и изчезват в миг...
И всичко опустява...



И ще вървя....
със заключени от лед ръце,
ще изтривам кръвта от моето лице,
и сянката от сърцето ще прогоня...


Звук свисти във празнотата,
проблясва в миг и ...прах!
Всеки, престъпил светлината
покайва се...за своя грях...


Да, престъпих я...
И ще вървя докрай!
Докато сам не падна в мрака...


И ще бродя аз из хаоса,
и ще намеря път,
път през тръни ще измина,
 за да стигна там...
...в градината от камъни....

 


 

© Венцислав Крумов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравявам те!
    И се радвам,че се завърна
  • Много ми харесва. Чудесно е испълнено с емоция.
  • "Всеки, престъпил светлината
    покайва се...за своя грях...

    Да, престъпих я...
    И ще вървя докрай!
    Докато сам не падна в мрака."
    Само малка забележка-щом си се покаял и престъпил светлина, няма да паднеш в мрака!
    Поздравления!
    Хареса ми стихът ти!
Предложения
: ??:??