Градина от камъни
Сутрин...хладина
безбрежна тишина...
студената мъгла полепва по душата ми...
Прекрачвам спомени безброй,
лица на сенки избледняват
и изчезват в миг...
И всичко опустява...
И ще вървя....
със заключени от лед ръце,
ще изтривам кръвта от моето лице,
и сянката от сърцето ще прогоня...
Звук свисти във празнотата,
проблясва в миг и ...прах!
Всеки, престъпил светлината
покайва се...за своя грях...
Да, престъпих я...
И ще вървя докрай!
Докато сам не падна в мрака...
И ще бродя аз из хаоса,
и ще намеря път,
път през тръни ще измина,
за да стигна там...
...в градината от камъни....
© Венцислав Крумов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми харесва. Чудесно е испълнено с емоция.
-
"Всеки, престъпил светлината
покайва се...за своя грях...
Да, престъпих я...
И ще вървя докрай!
Докато сам не падна в мрака."
Само малка забележка-щом си се покаял и престъпил светлина, няма да паднеш в мрака!
Поздравления!
Хареса ми стихът ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И се радвам,че се завърна