Градина от камъни
Сутрин...хладина
безбрежна тишина...
студената мъгла полепва по душата ми...
Прекрачвам спомени безброй,
лица на сенки избледняват
и изчезват в миг...
И всичко опустява...
И ще вървя....
със заключени от лед ръце,
ще изтривам кръвта от моето лице,
и сянката от сърцето ще прогоня...
Звук свисти във празнотата,
проблясва в миг и ...прах!
Всеки, престъпил светлината
покайва се...за своя грях...
Да, престъпих я...
И ще вървя докрай!
Докато сам не падна в мрака...
И ще бродя аз из хаоса,
и ще намеря път,
път през тръни ще измина,
за да стигна там...
...в градината от камъни....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Крумов Всички права запазени
