Градина от камъни
Сутрин...хладина
безбрежна тишина...
студената мъгла полепва по душата ми...
Прекрачвам спомени безброй,
лица на сенки избледняват
и изчезват в миг...
И всичко опустява...
И ще вървя....
със заключени от лед ръце,
ще изтривам кръвта от моето лице,
и сянката от сърцето ще прогоня...
Звук свисти във празнотата,
проблясва в миг и ...прах!
Всеки, престъпил светлината
покайва се...за своя грях...
Да, престъпих я...
И ще вървя докрай!
Докато сам не падна в мрака...
И ще бродя аз из хаоса,
и ще намеря път,
път през тръни ще измина,
за да стигна там...
...в градината от камъни....
© Венцислав Крумов All rights reserved.
