10 апр. 2019 г., 11:51

Градинарство

447 3 0

Под шестото ми ребро отляво

трети месец е зейнала рана.

Дето бе веднъж сърце здраво,

само спомен от теб ми остана.

 

Спомен грозен и хладен на допир. 

Спомен тежък и нежелан.

Спомен черен, горчив и самотен.

Жалък въглен след страшен пожар.

 

Под шестото ми ребро отляво 

те засях преди сезон и половина.

Без да зная, че плевел поливах,

се надявах на цветна градина...

 

Изпод шестото ми ребро отляво

Кърви почва, изкопана яма.

Но поне в тази празна градина

знам, че повече бурени няма. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ... Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...