10 апр. 2019 г., 11:51

Градинарство

449 3 0

Под шестото ми ребро отляво

трети месец е зейнала рана.

Дето бе веднъж сърце здраво,

само спомен от теб ми остана.

 

Спомен грозен и хладен на допир. 

Спомен тежък и нежелан.

Спомен черен, горчив и самотен.

Жалък въглен след страшен пожар.

 

Под шестото ми ребро отляво 

те засях преди сезон и половина.

Без да зная, че плевел поливах,

се надявах на цветна градина...

 

Изпод шестото ми ребро отляво

Кърви почва, изкопана яма.

Но поне в тази празна градина

знам, че повече бурени няма. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ... Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...