Градинарство

Poetry » Love

448 3 0

Под шестото ми ребро отляво

трети месец е зейнала рана.

Дето бе веднъж сърце здраво,

само спомен от теб ми остана.

Спомен грозен и хладен на допир.

Спомен тежък и нежелан.

Спомен черен, горчив и самотен.

Жалък въглен след страшен пожар.

Под шестото ми ребро отляво

те засях преди сезон и половина.

Без да зная, че плевел поливах,

се надявах на цветна градина...

Изпод шестото ми ребро отляво

Кърви почва, изкопана яма.

Но поне в тази празна градина

знам, че повече бурени няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0