Градинарство

Poetry » Love

444 3 0

Под шестото ми ребро отляво

трети месец е зейнала рана.

Дето бе веднъж сърце здраво,

само спомен от теб ми остана.

Спомен грозен и хладен на допир.

Спомен тежък и нежелан.

Спомен черен, горчив и самотен.

Жалък въглен след страшен пожар.

Под шестото ми ребро отляво

те засях преди сезон и половина.

Без да зная, че плевел поливах,

се надявах на цветна градина...

Изпод шестото ми ребро отляво

Кърви почва, изкопана яма.

Но поне в тази празна градина

знам, че повече бурени няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0