Под шестото ми ребро отляво

трети месец е зейнала рана.

Дето бе веднъж сърце здраво,

само спомен от теб ми остана.

Спомен грозен и хладен на допир. 

Спомен тежък и нежелан.

Спомен черен, горчив и самотен.

Жалък въглен след страшен пожар.

Под шестото ми ребро отляво 

те засях преди сезон и половина.

Без да зная, че плевел поливах,

се надявах на цветна градина...

Изпод шестото ми ребро отляво

Кърви почва, изкопана яма.

Но поне в тази празна градина

знам, че повече бурени няма.