Едва ли си спомняш градината тиха,
градината на сивите гълъби,
където без страх наш'те устни се сливаха
в непорочност край старите стълбове.
И беше отдавна, много отдавна
времето на наш'те копнения.
Любовта бе лирична, любовта бе забавна,
а днес - низ празни видения.
И колко красиво бе помниш ли, помниш ли
разветите твои коси,
които дарявах с целувки безбройни
в пиянство от сини мечти. ...