18.07.2013 г., 22:11  

Градината на сивите гълъби

596 0 0

Едва ли си спомняш градината тиха,

градината на сивите гълъби,

където без страх наш'те устни се сливаха

в непорочност край старите стълбове.

 

И беше отдавна, много отдавна

времето на наш'те копнения.

Любовта бе лирична, любовта бе забавна,

а днес - низ празни видения.

 

И колко красиво бе помниш ли, помниш ли

разветите твои коси,

които дарявах с целувки безбройни

в пиянство от сини мечти.

 

Тогава дъждът ни беше приятел,

след пръските тичахме заедно

и всеки сезон за нас беше лято

един в друг влюбени жадно.

 

Но мина се време и всеки пое по трудния път на живота

и борещ се сам посред бясно море

със своя Кръст на свойта Голгота.

 

Ужасно, прости ми, че спомен разбудих

за нашата стара градина

и знаеш ли, странно, сълзи аз почуствах,

не плакал съм толкоз години.

 

Понякога идвам във наш'та градина,

градината на сивите  гълъби

и пак е красиво и тебе те има

във спомени мои безумни.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диман Диманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...