Градините на Ева_I

10 июн. 2007 г., 09:21

Поэзия

513 0 2

До мен си
със цигара в ръка
и сякаш нищо повече
не ми трябва.
Но чакам нощта,
за да остана сама,
да прегърна сърцето си като бебе,
до го сложа в скута си и да му пея,
че ти просто не се досещаш,
колко жадувам
за едно случайно докосване
при всяка наша случайна среща.

Градините на Ева_I

Свързани произведения

Комментарии

Предложения