10.06.2007 г., 9:21 ч.

Градините на Ева_I 

  Поезия
471 0 2

До мен си
със цигара в ръка
и сякаш нищо повече
не ми трябва.
Но чакам нощта,
за да остана сама,
да прегърна сърцето си като бебе,
до го сложа в скута си и да му пея,
че ти просто не се досещаш,
колко жадувам
за едно случайно докосване
при всяка наша случайна среща.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??