21 мар. 2008 г., 00:15

Градиращ "напредък"

979 0 3
(Форматиране на човешкото)

"Напредва" нацията ни красива.
Обсипва се със хиляди пера,
рисува си лицата със белило,
покрива важните ребра.

Погребва ги. Забравя ги. Уместно?!
Не бих могла да кажа "Да!"
И всеки ден й липсва нещо -
това най-често са крила...

Простете, но реалното е живо.
Духът ще страда, ще боли!
Превръщате ли черното във сиво,
Светът безцветен ще кърви.

"Напредъкът" е толкова особен.
Дали се връщате назад?
Механиката ще остане спомен -
ще се превърнем във доклад.

Простихте ли на себе си поне?
Напреднахте ли в мислите си скромни?
Животът е във МНОГО светове,
а възможностите стават спомен.

"Напредва" нацията ни човешка.
Наклонът става грешен свят.
В задачата роди се грешка.
Дали натиснахме "FORMAT"?


                                              20. 03. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е много добро! Харесва ми
  • Благодаря ти много , Различна.
    Почувствах се разбрана и се усмихвам сега.
    Благодаря!
  • Простете, но реалното е живо.
    Духът ще страда, ще боли!
    Превръщате ли черното във сиво,
    Светът безцветен ще кърви.
    .......................
    Впечатлена!Изумена!Поздрави!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...