21 мар. 2008 г., 00:15

Градиращ "напредък"

977 0 3
(Форматиране на човешкото)

"Напредва" нацията ни красива.
Обсипва се със хиляди пера,
рисува си лицата със белило,
покрива важните ребра.

Погребва ги. Забравя ги. Уместно?!
Не бих могла да кажа "Да!"
И всеки ден й липсва нещо -
това най-често са крила...

Простете, но реалното е живо.
Духът ще страда, ще боли!
Превръщате ли черното във сиво,
Светът безцветен ще кърви.

"Напредъкът" е толкова особен.
Дали се връщате назад?
Механиката ще остане спомен -
ще се превърнем във доклад.

Простихте ли на себе си поне?
Напреднахте ли в мислите си скромни?
Животът е във МНОГО светове,
а възможностите стават спомен.

"Напредва" нацията ни човешка.
Наклонът става грешен свят.
В задачата роди се грешка.
Дали натиснахме "FORMAT"?


                                              20. 03. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е много добро! Харесва ми
  • Благодаря ти много , Различна.
    Почувствах се разбрана и се усмихвам сега.
    Благодаря!
  • Простете, но реалното е живо.
    Духът ще страда, ще боли!
    Превръщате ли черното във сиво,
    Светът безцветен ще кърви.
    .......................
    Впечатлена!Изумена!Поздрави!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...