Градът
Свечерява се вече,
тук-там прозорци отварят очи.
В тях зениците-сенки
мълчаливо разказват свои истории.
Някъде тяло полита към плочки,
друг се свлича до свойта кола.
Шуми някаква музика.
На балкона старица простира
незнайно заслужена своя съдба.
Странник за Алис се връща,
ала отдавна тя не е в съседната къща.
Друг своята Люси открива
сред небе с диаманти,
Лунна соната засвириха
улични музиканти.
Вятър разгръща забравени вестници
сред сенки, фарове, силуети,
кутии цигарени и солети.
Един до друг сгушени
на мръсния тротоар,
бутилка бира се целува с клошар.
Извикват спирачки,
дъждът грижливо прибра
няколко капки кръв
и две-три сиви пера.
Заситени павета се смеят
в доволна уста на път-канибал.
В нечий неизвестен квартал
пред пуст лист хартия
някой себе си пита
какво пък от туй,
че той е живял...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
