26 февр. 2023 г., 08:53

Градът

549 0 0

Минавам празно пълни улици

от някъде ме дебне мрак,

разминавам се със самотата – 

лек мирис на коняк.

 

Зад ъгъла прииждат спомени,

танцуват аристократичен танц,

безизразно летят прогонени 

от мисъл в красив нюанс.

 

Ухаят градските лалета

нежно в унисон с пролетта

навярно е обожествил поета 

и тях в едно с другите цветя.

 

Ехтят звънливо благи думи, 

във въздуха струи любов, 

внезапно идва на ума ми –

денят е съвършено нов!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...