Минавам празно пълни улици

от някъде ме дебне мрак,

разминавам се със самотата – 

лек мирис на коняк.

Зад ъгъла прииждат спомени,

танцуват аристократичен танц,

безизразно летят прогонени 

от мисъл в красив нюанс.

Ухаят градските лалета

нежно в унисон с пролетта

навярно е обожествил поета 

и тях в едно с другите цветя.

Ехтят звънливо благи думи, 

във въздуха струи любов, 

внезапно идва на ума ми –

денят е съвършено нов!