Минавам празно пълни улици
от някъде ме дебне мрак,
разминавам се със самотата –
лек мирис на коняк.
Зад ъгъла прииждат спомени,
танцуват аристократичен танц,
безизразно летят прогонени
от мисъл в красив нюанс.
Ухаят градските лалета
нежно в унисон с пролетта
навярно е обожествил поета
и тях в едно с другите цветя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация