Градът на любовта
Отново съм в Париж и въздухът ухае на любов.
Редят се шеметно дворци, градини, хора,
понесени в любовен танц.
Свидетели на нашата любов,
зоват ме улици на стъпки и вплетени ръце.
Аз пак съм тук... но съм сама.
В пъстрия ти поглед не потъвам
и не докосвам влюбените ти ръце.
Самотно е в града на любовта...
Как искам да възкръснеш като феникс,
да ме погледнеш с поглед закачлив,
да ме обгърнеш и в любовта си да се потопим.
Оглеждат се в Сена вековните сгради
и шепне реката, гальовно повтаря
своя вечен рефрен: "Je t'aime, je t'aime..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Венциславова Все права защищены
