Dec 25, 2012, 11:41 AM

Градът на любовта 

  Poetry » Love
635 0 3

 Отново съм в Париж и въздухът ухае на любов.

 Редят се шеметно дворци, градини, хора,

 понесени в любовен танц.

 Свидетели на нашата любов,

 зоват ме улици на стъпки и вплетени ръце.

 

 Аз пак съм тук... но съм сама.

 В пъстрия ти поглед не потъвам

 и не докосвам влюбените ти ръце.

 Самотно е в града на любовта...

 Как искам да възкръснеш като феникс,

 да ме погледнеш с поглед закачлив,

 да ме обгърнеш и в любовта си да се потопим.

 

 Оглеждат се в Сена вековните сгради

 и шепне реката, гальовно повтаря

 своя вечен рефрен: "Je t'aime, je t'aime..."

 

© Мария Венциславова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??